Нашите най - големи страхове

   

   В човешката природа са заложени две основни емоции, които съпътстват всяко действие. Това разбира се са страхът и любовта. Втората емоция вече я разгледахме в предишна статия и разбрахме от какво се поражда и как да я контролираме. Дойде време обаче да се потопим в дълбокото, да се изправим лице в лице с най – големите си страхове, а именно да разгледаме основоположникът на всички останали емоции – страхът.

   Ако се замислим колкото и да е странно дори и любовта е изключително плашеща за повечето хора. Те изграждат защитни бариери между себе си и половинката си, защото изпитват именно страх да не бъдат наранени. За повечето страхът се превръща в зависимост и им дава усещане на сигурност. Сравняван с други емоции в дадена ситуация, страхът е по – силната и е в състояние да измести и да надделее над останалите. Разбира се ако съумяваме да се научим да го контролираме, той може да се окаже и полезен за нас самите, да ни мобилизира, за да преодолеем изпречилото се препятствие. Ако обаче оставим страхът да ни завладее с пълна сила, то той може да доведе до отключване на неблагоприятни за нашият организъм фобии, тревожно безпокойство и панически атаки. 

   Според психолозите страхът е чувство на безпокойство, изпитвано при наличие на опасност или при мисълта за нея. Психоаналитиците разграничават безобектният ужас от невротичния (нормален) страх. Първият е реакция на заплаха. Вторият е безпредметен страх и е мъчително чувство за вътрешен дискомфорт, при което човек има усещане за неясна, близка опасност, пред която се чувства безпомощен и обезоръжен. В зависимост от интензивността и продължителността страхът може да се прояви под формата на афект, емоция или стрес.

   В тази статия може да споменем и няколко много интересни факти за човешкият организъм, свързани със страха. Примерно един такъв е събуждането на страх, породено от прекомерно отделяне на един от хормоните на глада – грелин. Досега грелинът се смяташе за хормон на глада, който управлява хранителното поведение – много биомедицински компании започнаха да разработват средства срещу затлъстяване, насочени към грелина. Той се синтезира в стомаха, откъдето се разпространява из целия организъм, но част от него се изработва и в мозъка – в хипоталамуса. Грелинът стимулира отделяне на растежният хормон  соматотропин от хипофизата, както и въздействието му върху костите или например върху черния дроб. Изследвания с животни показали, че наличието на повече соматотропин в организма ги прави по – страхливи. Изследователите правят паралел с посттравматичния синдром при човека, когато страхът и паниката възникват сякаш от нищото поради преживян в миналото стрес, който продължава да живее в мозъка.

   Както споменахме в началото на статията има две основополагащи емоции, едната от които е страхът, но другата, наречена любов, изобщо не бива да бъде подценявана. Или по – точно в този случай трябва да се намеси добре познатият ни хормон на любовта, който много от нас крият и се страхуват да пуснат от клетката, за да си свърши работата. Точно той може да ни отърве от излишният страх и напрежение. Много изследваният показват, че окситоцинът проявява действие на аксиолитик или обяснено на по – прост език, служи като средство за премахване на нервно напрежение, страх, безпокойство и придава усещане на психически комфорт на тялото ни. Интересен факт тук е, че в изследването са участвали 62 мъже, което съвсем не е случайно, защото силният пол проявяват по – голям страх от любовта. Специалистите са демонстрирали, че хормонът наистина помага за овладяване на страховете и намалява очакването за следващи страхови усещания.

  Страхът се прокрадва отвсякъде. Той е като онези малки буболечки, които гъвкаво се промъкват през фини цепнатини. Като студения въздух, който прониква въпреки добре уплътнените прозорци и те разболява. Като малкото своеволие, което си си разрешил и за което после горещо съжаляваш. Страхът. Този рафиниран начин да наказваме себе си. Този добре прикрит аватар на вината. На погубената любов към нас самите. Той е навсякъде.

   Всяка стъпка към съзряване е свързана с безпокойство, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, с които не сме се сблъсквали и в които още не сме преживявали себе си. Непознатото, което предстои да се направи или изпита за пръв път, носи и тревога – наред с удоволствието от приключението и с радостта от риска.

   Единственият начин да се справим със страховете си е открито и честно да си ги признаем, да ги осъзнаем и да работим за преодоляването им. Казахме, че когато човек се страхува, от хипофизата му се отделят хормони и невромедиатори (химични молекули, пренасящи информация между невроните), които достигат до всяка клетка на организма. Ако непрекъснато мислите за ситуация, която ви плаши и я преживявате, то настъпва момент, в който клетките на тялото ви не могат да функционират нормално, без да получат нужната доза хормони. Последствието – стрес и пристрастяване към този саморазрушителен начин на мислене. Вече е доказано, че кортизолът, адреналинът и норадреналинът – хормоните, които се отделят, когато се страхуваме, понякога предизвикват сериозни здравословни проблеми.

   Трябва да се научим да приемаме страха, но не и да се отдаваме на него и да му позволяваме да ни завладее, да се научим да го контролираме, а не да поставяме бариери между себе си и нашите страхове.