Вярвам в по-доброто утре.
Вярвам, че няма сила,
която да ме спре,
да дишам, да живея
само както аз умея.
Искам само пламък.
Една искра в тъмата.
Но за жалост взеха ми я от ръката
и празнота се възцари.
За жалост ли?
Простете моЙте празни думи.
Защо пък да е жалко?
Взеха ми я, но тя продължава да гори дори и малко.
Трепти и свети, макар и тъй далечна.
Пристига в сънища, магии и блянове.
Все тъй далеч от моите планове.
Виждам я на сън да блика
и с игриво пламъче ме вика.
Изчезващо едва подава малка светлина.
Води ме сред пътища и двори,
сред непознати и познати ми простори.
Простира се на длъж и шир необятен пир от тъмнина.
Но мен ме води тя - надеждата една,
че моята искра все още крие в себе си
споменът за вярата.
