Проба 1 2 3
Словата в днешно време носят на гърба ни тежко бреме. Отваряш устни и създаваш шум без дори да осъзнаваш, че единствено достоен е за някой гюм. Аз отново си мълча, гледам, за съжаление и слушам слова, пропити с жлъч и злоба. А всъщност биеш се в гърди и мислиш се за височайша сноба. Под тревата залегни и на червеите пътя проправи. На гърбът ми огледало имало уви. Да видиш колко е цената на думите зловонни и как ще те препънат като камъни подводни. Малката душа подвластна, неспособна на велики подвизи, бълва змии и гущери безочливи. Заставам аз пред вас с отворено сърце Лице в "леце" и само чакам злобата душата ви да прегризе.
