Цирк
Всяка сутрин в 7:00 светват два прожектора от раз. И влизаш с "бодра" стъпка в ритъма на твоят роден джаз. Тестваш микрофони, но гласовете тук звучат като развалени грамофони. Разпявайки се с гласни струни на горгона, зърваш в полезрението си силует на фараона. Неговите струни мощни разлайват даже бесовете нощни. Обикалят слонове, хипопотами търсят вана да се топнат рошавите лами. Следобед е уви, а ти тепърва се подготвяш сцената да се взриви. В същия момент чуваш някой да крещи. Лудницата пълна, а ти стоиш на сцената безмълвна. Мисля си дори има ли изобщо смисъл да организирам на душата пир, или по-добре е да избягам от възродилия се цирк.
