сряда, 16 ноември 2022 г.

Поглед


Не, не е любовен този поглед.
И не, не е стихотворение за извисяването на душата в полет.
По - скоро е отваряне на сетивата към разликата между красота и грозота. 
Стремейки се да сме красиви в приготовления впускаме се диви, а всъщност красотата бива измерение на нашето съзнание и опит за сравнение. Сравняваме се с друго змийски същество и казваме си ние Що е повече от нас? 
Възприятие на сетивата спрямо грозотата. 
Аз обаче виждам друго.
Грозен е цветът на нежелана доброта, грозен е светът на споделена самота. Грозен е гневът му към съществата, обливащи се с блясъкът на "красота". И мисля си сега, с какво виновни са плоските дъна? 
И може би няма да ме разберете.
Умът изплува в плитчините. 
Но нищо, с блясък ще го заличите, а с думи ще го удушите.
Аз си гледам пък безмълвно.
Погледът говори и гневи се стръвно. Но погледът какво е? - възприятие на сетивата спрямо "красотата".

сряда, 2 ноември 2022 г.

Дихание


Защо не мога да пиша когато се чувствам добре? 
Думи не идват щом сърцето диша, запленено в ухание и блянове за един по-хубав живот. 
Сърцето диша, а умът ми вее се сред облаци от дим. 
Не вижда път, нито посока, а белите листа са овъглени. 
Стоейки си пред тях и чудейки се от къде да взема думи, мисля си:
За хубаво стихотворение не се чете.  А пише ли се всъщност? 
Освен любовните поеми, които също крият в себе си тъгата от несподелена обич. За радостни моменти чел ли си стихотворение? 
Доказах моЙта теза. 
Сълзи се леят, сърцето плаче, 
а химикалката тегловно по бял лист се влачи. 
Когато сърцето диша, умът замира, унесен в ударите на душата. 
Тогава само словото умира.

понеделник, 31 октомври 2022 г.

Отрязани крила


Летим си в облаците необятни.
Досущ сме като птици златни.
А копнеем всъщност за едно, да кацнем в наше си гнездо. 
Да сътворим едно макар и мъничко, но наше си мЕсто.
СЪС покрив от невидима мембрана, а краката за земята здраво криковани, сякаш никога си нямал ти криле. 
Стъпваш по земята плахо, високо вдигайки нозе.
Мила, родна стряхо, затова ли отрязах своите криле? 
Да срещам лицемерие без свян и думи бесни да се леят тъй припряно. 
И ЩО се борим ние? 
За фалшивата усмивка и да ни нарекат на Вие? 
Стъпвам по земята плахо, без цедка на уста - крякам, вия, лая, даже и пищя. 
Разбира се отвътре, да не чуете скръбта.
Отвън съм ангел, но с отрязани крила.

Стая


Четири стени, пропити с множеството на човешките съдби.
Една душа, самотна беше тя.
Загледана вЪВ белите стени шептеше тихо. 
Нашепваше поема за скръб и празнота.
Намериш ли в душата си прозорче да влезе светлина и през него ти да се докосваш до среднощната тъма. 
Тъжно е обаче да гледаш живо същество - с очи ти мига, с ръце ти маха, а отвори ли уста - идва белота. 
Скръбен е животът на нямащите слово. Едни са по природа, други пък с урок печален постигнали са самота. 
Боже мой, живот страдален, моля ти се отмени им змийските езици.
Мимики да гледам на всеобщите критици по-добре от пъчене на знойни и крилати птици. 
Четири стени са, знам, 
Но също крият в себе си безумие и срам.

сряда, 29 декември 2021 г.

Секунда

Една секунда време, а сякаш е безвремие. 
За секунда ти се влюбваш, 
За секунда и изгубваш.

Губиш време, смисъл и надежда.
А надеждата една била - за щастието блажено.
Една секунда невнимание - изчезва тя безследно.
Секунда коства за да си я върнеш, вярвайки в по-доброто утре.

Надеждата една се свива в ъгъла на твоето сърце, уплашена досущ е като улично кутре.

Години вливат се в секунда - две.
Секунда да си спомниш, да помечтаеш.
Да сглобиш от въглени сърце.

вторник, 21 декември 2021 г.

Прегръдка

Докосване по-сладко и от мед,
Също толкова горещо
като жар топяща лед.

Докосване на две тела,
На плът без суета,
Таящо в себе си любов,
По-силна и от сребърен обков.

Любов неземна, приказна, дори екстремна. 
Замъглява тя ума и спира ти дъха.

Докосване на две души с туптящи в тях сърца.
Обгръщайки се те се сливат
И бидейки едно, поглъщат цялото си същество.

Усещане за топлота, изгаряща е тя....
                                          ПРЕГРЪДКАТА

Сън

Смисъл няма.
Посока няма.
Лута се в тъмата. 
Сън ли е това или е една мечта? 
Сънища сънувам, живея или спя.
От сън опомням се зашеметена и чудя се за Бога, истина ли е това?
Понякога блянувам, мечтая си на сън.
И всячески жадувам реалността да е навън. 
Друг път демони сънувам, бягам и крещя.
В себе си тършувам, но остават си безмълвните слова.
Демоните мои са си тревоги. Боря се сЪС тях дори и в транс. 
Събудя ли се и откривам, че имам си ги вЪВ аванс. 
Животът сън ли е или пиеса? Шекспирова при това. 
Всеки ден се чудиш сън ли е или съдба.