Слонът в стаята
Тишина... Вслушваш се и всъщност иска ти се да крещиш. Но крехко е гласчето твое, плахо и на счупено звучи. Въртиш в ума си все една и съща грамофонна плоча. Звукът напира от всяко кътче да ума ти да излезе. Иглата му неспирно я върти ли върти, а в главата ти започва да гърми и буря да трещи. Настъпилата лятна буря мигом се превръща в равно пясъчно поле. Тишина... Осеяна с безмълвни писъци на твоята душа. Оглеждаш се отново в чуждите очи, а виждаш само в тях невидим слонът да стои...
