О, неразумний ти, човеко!
Живееш в своето си ежедневие, разхождаш се в обвивката на малките проблеми и беди.
Но сляп си ти за важното.
Гониш лебеди и пеперуди, а има толкова незрели люде.
Човек да си, е участ страшна.
Мислиш и премисляш всяка дума.
Страдаш и обичаш, губиш и обричаш другите съдби.
Но пък с поглед необятен покоряваш чуждото сърце.
То страда и се мъчи, а човекът сЪС гърди се пъчи и живее сЪС усмивка на лице.
Всъщност човек да си, е лесно.
Безкрупулен, без съвест и без свян, крадеш надежди, блянове и оставяш другият обран.
Лежи, крещи с отрязани криле, но всъщност иска му се още да докосне твоето сърце.
Мазохизъм или дебилизъм мъчи ни навред.
За жалост с величественият си стоицизъм продължаваме напред.
