Време

Измерването на живота, секунда, две и три. 

Изминали са мигом техните съдби.

Чакаш поглед, чакаш стон, но часовникът тиктака, а ти си чакаш още в мрака. 

Жадуваме, блянуваме дори за картините несъществували. 

А времето минава. 

Ние в мисли сме потънали и само скръб остава. 

И мислим си, че временно е, ще се промени, но временното вечно е уви.

Мигът си отминава, след него идва втори и надеждата остава си врагът на времето. 

Сърцето продължава с вопъл да пищи.

А ти стрелките стиснал си с отчаяни клещи и молиш се временното да се промени. 

Вода

Живо същество, с душа и мисъл по-богата от на хората сърцата. 

Дори и с кралско потекло пред нея, възможно е и замъци да срине и човекът мижав да загине.

Понякога създава красота или пък разкрива на човека слабостта, криеща се само вЪВ една сълза. 

Силата на буйната река, рушаща мостове и кули, равнява се на мислите, скърбящи за изгубената личност, неканени нахлули. 

С риск да се изгубим в отопипност, бързо ще приключа с тази поетичност. 

Водата - израз на свобода. 

И ето мили господа, берем си плодовете от човешката порода. 

Поезия

Чудейки се пак пред белите листа как да впрегна думи в(ЪВ) слова - ви пиша с лекота.

Трудно бе да именовам на простия човек речта. 

Ставаш през деня свидетел на картини безобразни, на някого дори омразни. 

Или пък на сцени от театър - комични или драматични. 

Но щом затвориш ти очи - започва истинската постановка. 

Тя не се нуждае хич от обосновка. 

Мисли, блянове съдбовни, леят се из дворите на принцове лъжовни. 

Но няма да съм Шекспир, нито Омир, че да пиша за любов. 

За нея никога не си готов. 

Ще пиша за съдбата, обрекла ме да съм човек и в знак на суетата, оставям мислите ми да се реят в полет лек. 

Сърце

Пиша тези редове с все така туптящото сърце. 

Тупти неспирно във време толкова немирно. 

Но отиваме си ние, момичето с(ъс) русите коси и черните очи, и лудо по душа, в която крие се и мъничко тъга. 

Тъга за близките, които отидоха си безвъзмездно, тъга за изминалото вчера и за идващото утре.

Сърцето тупка. 

А живее ли изобщо или просто си потъва в двете й очи като в(ъв) черна дупка?

Що е то сърцето и дали е толкова проклето, че кара ни в(ъв) облаците да витаем и за небивалици да мечтаем?

Орган е това.

Плът, нагърбена с(ъс) сложната задача да ни движи в света на любовта. 

Любов и мъничко тъга създават красота. 

Странно или не - това е то СЪРЦЕ!