вторник, 14 април 2020 г.

Нашите най - големи страхове


   

   В човешката природа са заложени две основни емоции, които съпътстват всяко действие. Това разбира се са страхът и любовта. Втората емоция вече я разгледахме в предишна статия и разбрахме от какво се поражда и как да я контролираме. Дойде време обаче да се потопим в дълбокото, да се изправим лице в лице с най – големите си страхове, а именно да разгледаме основоположникът на всички останали емоции – страхът.


   Ако се замислим колкото и да е странно дори и любовта е изключително плашеща за повечето хора. Те изграждат защитни бариери между себе си и половинката си, защото изпитват именно страх да не бъдат наранени. За повечето страхът се превръща в зависимост и им дава усещане на сигурност. Сравняван с други емоции в дадена ситуация, страхът е по – силната и е в състояние да измести и да надделее над останалите. Разбира се ако съумяваме да се научим да го контролираме, той може да се окаже и полезен за нас самите, да ни мобилизира, за да преодолеем изпречилото се препятствие. Ако обаче оставим страхът да ни завладее с пълна сила, то той може да доведе до отключване на неблагоприятни за нашият организъм фобии, тревожно безпокойство и панически атаки. 

   Според психолозите страхът е чувство на безпокойство, изпитвано при наличие на опасност или при мисълта за нея. Психоаналитиците разграничават безобектният ужас от невротичния (нормален) страх. Първият е реакция на заплаха. Вторият е безпредметен страх и е мъчително чувство за вътрешен дискомфорт, при което човек има усещане за неясна, близка опасност, пред която се чувства безпомощен и обезоръжен. В зависимост от интензивността и продължителността страхът може да се прояви под формата на афект, емоция или стрес.


   В тази статия може да споменем и няколко много интересни факти за човешкият организъм, свързани със страха. Примерно един такъв е събуждането на страх, породено от прекомерно отделяне на един от хормоните на глада – грелин. Досега грелинът се смяташе за хормон на глада, който управлява хранителното поведение – много биомедицински компании започнаха да разработват средства срещу затлъстяване, насочени към грелина. Той се синтезира в стомаха, откъдето се разпространява из целия организъм, но част от него се изработва и в мозъка – в хипоталамуса. Грелинът стимулира отделяне на растежният хормон  соматотропин от хипофизата, както и въздействието му върху костите или например върху черния дроб. Изследвания с животни показали, че наличието на повече соматотропин в организма ги прави по – страхливи. Изследователите правят паралел с посттравматичния синдром при човека, когато страхът и паниката възникват сякаш от нищото поради преживян в миналото стрес, който продължава да живее в мозъка.


   Както споменахме в началото на статията има две основополагащи емоции, едната от които е страхът, но другата, наречена любов, изобщо не бива да бъде подценявана. Или по – точно в този случай трябва да се намеси добре познатият ни хормон на любовта, който много от нас крият и се страхуват да пуснат от клетката, за да си свърши работата. Точно той може да ни отърве от излишният страх и напрежение. Много изследваният показват, че окситоцинът проявява действие на аксиолитик или обяснено на по – прост език, служи като средство за премахване на нервно напрежение, страх, безпокойство и придава усещане на психически комфорт на тялото ни. Интересен факт тук е, че в изследването са участвали 62 мъже, което съвсем не е случайно, защото силният пол проявяват по – голям страх от любовта. Специалистите са демонстрирали, че хормонът наистина помага за овладяване на страховете и намалява очакването за следващи страхови усещания.


  Страхът се прокрадва отвсякъде. Той е като онези малки буболечки, които гъвкаво се промъкват през фини цепнатини. Като студения въздух, който прониква въпреки добре уплътнените прозорци и те разболява. Като малкото своеволие, което си си разрешил и за което после горещо съжаляваш. Страхът. Този рафиниран начин да наказваме себе си. Този добре прикрит аватар на вината. На погубената любов към нас самите. Той е навсякъде.

   Всяка стъпка към съзряване е свързана с безпокойство, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, с които не сме се сблъсквали и в които още не сме преживявали себе си. Непознатото, което предстои да се направи или изпита за пръв път, носи и тревога – наред с удоволствието от приключението и с радостта от риска.


   Единственият начин да се справим със страховете си е открито и честно да си ги признаем, да ги осъзнаем и да работим за преодоляването им. Казахме, че когато човек се страхува, от хипофизата му се отделят хормони и невромедиатори (химични молекули, пренасящи информация между невроните), които достигат до всяка клетка на организма. Ако непрекъснато мислите за ситуация, която ви плаши и я преживявате, то настъпва момент, в който клетките на тялото ви не могат да функционират нормално, без да получат нужната доза хормони. Последствието – стрес и пристрастяване към този саморазрушителен начин на мислене. Вече е доказано, че кортизолът, адреналинът и норадреналинът – хормоните, които се отделят, когато се страхуваме, понякога предизвикват сериозни здравословни проблеми.


   Трябва да се научим да приемаме страха, но не и да се отдаваме на него и да му позволяваме да ни завладее, да се научим да го контролираме, а не да поставяме бариери между себе си и нашите страхове. 

вторник, 7 април 2020 г.

Усмивката е нашата сила




       Мисля, че дойде време да разведрим обстановката и да пиша за нещо по-весело. А именно какво ни кара да се чувстваме щастливи. 

       Всеки знае поне един хормон, който се съдържа в нашето тяло и предизвиква т.нар. щастливи емоции. Точно така! Този хормон не е един а са цели 4. Ние олицетворяваме щастието с усмивката, с вътрешният мир на тялото и душата ни. Тези хормони се грижат да постигнем точно това. Нека ги разгледаме поотделно.


Ендорфин


    Ендорфини се освобождават при физическо натоварване като бягане и спортуване. Чрез тях организмът ни се справя по-лесно с болката и умората. Водят до облекчаване на стреса и напрежението и предизвикват приятни усещания. Също така ендорфини се отделят, когато човек се смее. 


    За да поддържаме високи нива на този хормон в нашето тяло, трябва да спортуваме и да се усмихваме широко! Понякога колкото и натоварено ежедневие да имаш, задачите да те затрупват и да се налага да си постоянно сериозен и съсредоточен в работата си, е нужно да си дадеш 10 минутна почивка, в която да забравиш сериозността, да се шегуваш и най-важното да се смееш. Повечето хора не го осъзнават, но смехът наистина лекува тялото и душата ни. В някои страни даже се използва смехотерапия за лечение на болести. За да поддържаме тялото си здраво, е необходимо всеки ден да се смеем.
Дай една усмивка насам!




Окситоцин


     Окситоцинът създава чувство на доверие и е основа на взаимоотношенията. Също така увеличава вярността и е от съществено значение за постигането на силни и удовлетворяващи връзки. Повишеното количество окситоцин намалява стреса и подсилва имунната система.
       Ето още начини да намалим стреса от натовареното ежедневие или този, който досадният шеф ни нанася всеки ден. Аз наричам този хормон, хормонът на прегръдката, защото за да повишим нивата му в нашето тяло, е нужно да прегръщаме хората повече. Това осъществява по-дълбока връзка между нас и отсрещния човек и ни помага при взаимоотношенията. Като човек, който обожава прегръдките и ги раздава всеки ден в промишлени количества, мога да ви кажа, че  наистина действа. Хората се отпускат и се чувстват по-спокойни докато са около вас. Може да изглежда странно и неловко понякога, но е и страхотен начин да подхвърлите някоя шега и да разчупите леда.

Серотонин

    Серотонинът е свързан със самочувствието ни и усещането, че можем да постигнем всичко. Също така влияе на настроението, съня, сексуалното желание и апетита ни. Разпространена идея е, че ниските нива на серотонин са свързани с депресия и други психологически проблеми.


   Този хормон също е свързан пряко с взаимоотношенията между хората, но също така и с вътрешното ни състояние. Жизнено важно е да стимулираме образуването му в тялото ни. Можем да постигнем това като в края на деня си правим равносметка на постигнатите успехи през него, а също така си припомняме и стари постижения. Малките победи всеки ден са много важни са нашето пълноценно съществуване.

Допамин


     Допаминът предизвиква мотивация за осъществяване на целите, желанията и нуждите ни. Благодарение на него изпитваме удоволствие и се чувстваме добре, когато ги постигаме. Също така допаминът изостря и подобрява вниманието ни. Отлагането, неувереността, както и липсата на ентусиазъм на биохимично ниво се изразяват в ниски нива на допамин. Ако човек има високи нива, дори да среща трудности и препятствия по пътя си, той не би се отказал, а би продължил в желаната посока.


    Всеки човек е на този свят с някаква цел. Той се бори, пада, изправя се и пак продължава. Но ако той се почувства сломен и неспособен да постигне целта си, това се обяснява с ниските нива на допамин в тялото му. Ето защо тази цел трябва да бъде разделена на малки подцели, които да следваме и да си направим план за изпълнението им. Това ще стимулира секрецията на допамин и пътят към целта ни ще се олесни и ще стане по-приятен. Графикът за сън също ще е доста полезен за набавянето на допамин, защото недостатъчният сън, ще ни направи по-изнервени, изтощени и немотивирани.

     Какво научих аз от проучването, което направих за тази статия е, че не е нужна само любов, за да бъдем щастливи. От голяма полза е създаването на план за стимулиране на хормоните в нашето тяло, да спортуваме повече, да раздаваме повече прегръдки и най-важното от всичко е да се усмихваме и да караме другите около нас да се усмихват.

Епидемията на 21 Век



        Както всеки друг процес в нашето тяло, така и наднорменото тегло също се влияе от хормоните. Най – често ние обвиняваме или се подиграваме на хората с наднормено тегло, но според скорошни изследвания е установено, че те просто са жертва на своите гени.


       Открит е хормон, който оказва влияние на регулацията на апетита и метаболизма на човека. Този хормон е наречен лептин от гръцкото leptos, което означава тънък. Но за да осъществява своето действие, този хормон трябва да се регулира от определен ген. След тези открития, учените стигнаха до заключението, че затлъстяването е хронично заболяване.


       Количеството на лептин в тялото се увеличава с увеличаване на мастната тъкан. Хормонът има чисто регулаторен механизъм. Тоест, колкото повече мазнини трупаме, толкова нивата на лептин в кръвта се увеличава. Но за съжаление това е само на теория. На практика колкото повече излишни килограми трупаме, толкова мозъкът ни става по-малко чувствителен към хормонът лептин и това затруднява неговата функция. При преяждане, съчетано с недостатъчно движение, мастните клетки освобождават лептин, който изпраща спешни послания до нервната система да намали апетита и да увеличи метаболизма.


       Когато пълните хора отслабнат малко, нивото на инсулин в организма им започва да спада. Намалява нивото на захарта в кръвта, самочувствието се подобрява, появява се енергия за по-голяма активност. Загубата на тегло се ускорява.


      Но за да увеличим секрецията на лептин в тялото си, ние също трябва да положим някакви усилия. Хранете се здравословно и не позволявайте началния неуспех да ви срине. В началото на всяка диета ще се чувствате по-гладни от всякога. Но не се отказвайте, защото ако бъдете достатъчно постояни нивата на лептин ще се върнат към норма и скоро вашето тяло ще разпознава кога сте сити.


      Консумирайте по-малко захар. Захарта и лептинът "не се обичат никак". Захарта кара вашия мозък да е по-малко чувствителен към лептина. Опитайте вместо това да ядете повече риба или да приемате рибено масло или ленено семе, тъй като омега-3 мастните киселини ще ви помогнат да възвърнете чувствителността си към този хормон.


      Най-простите и достъпни средства за отслабване са прекратяване на преяждането, спортуването и осигуряването на достатъчен сън. Тогава организмът ще произвежда необходимите хормони за поддържане на идеално тегло.

Сълзите са нашето безплатно лекарство



Защо плачем? 

      Обикновено не се замисляме по този въпрос, защото във повечето ситуации по това време ни вълнуват други грижи, които са породили секрецията на сълзи. Тогава обвиняваме човекът или причината, която ги е породила, но всъщност ако се замислим малко по-дълбоко, сълзите са полезни за нашето тяло. 

       Има два вида сълзи – едните са причинени от външни фактори (лук, прашинки), а вторите са предизвикани от нашите емоции, обикновено тъга, радост или депресия. Сълзите са защитна реакция на организма ни срещу болка или стрес. Въпреки че стресът може да е полезен за тялото понякога, но в умерени количества, защото както разбрахме по-долу, постоянният стрес може да обърка преценката ни и да ни направи по-нерешителни. Натрупването на стреса може да доведе до сърдечен удар или увреждане на различни части на мозъка. За това плачът дори играе важна роля и за оцеляването ни.

       Съдържанието на двата вида сълзи е различно. В емоционалните сълзи се съдържа хормона пролактин, който допринася за психическо спокойствие. Ако сте обръщали внимание, след като плачем, се чувстваме по-добре, а тялото ни по-здраво. Това също може да обясни и по-голямата чувствителност на жените. И защо разбира се ние плачем по-често от мъжете. Това се дължи на по-голямото количество пролактин в женското тяло. Това също влияе и на факта, че жените имат често променливи емоции. Всъщност ние жените имаме предимство пред мъжете, особено при бременност, защото тогава хормонът пролактин се секретира в огромни количества и можем да им скъсаме нервите плачейки за дреболии поради засилените си емоции.

      Ето защо понякога е хубаво да плачем, за да изчистим организма си от неприятни емоции и натрупаните от стреса токсини. А и сълзите са нашето безплатно лекарство. Единствените странични ефекти са една дузина носни кърпички и зачервени очи.

Спящата красавица



       Не сте ли се запитвали поне веднъж защо тялото ни се нуждае от сън? Защо се чувстваме изморени и кой фактор довежда до това усещане?
       
      Обяснението отново може да се даде с действието на хормоните. В тази статия ще разгледаме точно хормонът, който влияе на съня при бозайниците. Неговото име е мелатонин и се произвежда в човешкото тяло от епифизата, разположена в мозъка ни. Това е хормонът, който ни казва кога е нощ.
      
      Когато слънчевата светлина започва да намалява в края на деня, започва отделянето на мелатонин. Учени са доказали, че светлината може да достигне до епифизата и чрез очите. Секрецията на мелатонин може да бъде забавена например ако сме изложени пред силен източник на светлина. Но в момента, в който вече секретиралият се мелатонин попадне в кръвта, той служи като сигнал за тялото, че е време за сън.

      Той влияе по различен начин на видовете бозайници. Най – често сравняваните с човека – плъхове, проявяват различно от човека поведение към мелатонинът. Те са по – активни през нощта, следователно хормонът ги поддържа будни и енергични. Докато при човекът е точно обратното. Той е активен през деня и мелатонинът му помага да си почине по – пълноценно през нощта.

     С напредване на науката са изобретени и хранителни добавки, съдържащи мелатонин. Приемането им може да помогне на тялото ни да се възстанови по – бързо след смяна на часовата зона и да свикне с реалното време. Но не винаги приемът на хормона може да е ефективен. Когато безсънието се дължи на дефицит на хормонът мелатонин, тогава  ще има полза от допълнителният му прием. Но ако проблемите със съня се дължат на тревога и безпокойство, ефектът от приема на хормона ще е значително по – малък.

  С напредването на възрастта секрецията на хормона се забавя и допълнителният му прием може да помогне за проблемите със съня при стареенето.

    Както с всичко останало обаче, също и с мелатонинът не трябва да се прекалява. Тук трябва да се отбележи, че мелатонинът не спада в графата на сънотворните. Той служи за регулатор на денонощният ни ритъм.

     При големи проблеми със съня приемането на мелатонин е препоръчително, но има и много по-лесни начини да поддържаме секрецията на хормона в епифизата ни в норма. Едни от най-лесно изпълнимите са:


v  Да не се излагат очите на силна изкуствена светлина вечер

v  Да имаме пълноценен поне 8 часов сън, за да се чувства тялото ни отпочинало

v  Да избягваме излишни нерви и да се ядосваме по - малко

Как стрес хормонът влияе на емоциите ни


 
      
    Какво ни дава химията е един от въпросите, които хората трябва по-често да си задаваме.
Човешкият организъм представлява цяла вселена от химични елементи. Химичните елементи изграждат тялото ни – скелет, тъкани, органи, междуклетъчната течна среда.       Останалите елементи обаче също играят важна роля в жизнената дейност на организма. 

    Тялото ни крие в себе си много тайни, които само химията би могла да обясни. Защо сме стресирани? Защо сме тъжни или щастливи? Не се водете от емоциите си, защото зад тях се крие нещо по-важно, наречено хормони. В нашето тяло има безброй хормони, като на всеки е отредена различна задача – да следи какво ни се случва и да се включи в точния момент, за да осъществи реакция и да създаде подходяща емоция.
    
 Сред основните хормонални виновници за състоянието е т.нар. „хормон на стреса“ - кортизол. Eдна от основните му функции е да доставя допълнителна енергия на тялото при стресови ситуации. Този хормон реагира с вещества в черния ни дроб и вследствие се отделя глюкоза. Тази химична реакция ни позволява да разпознаем стресов фактор и да го избегнем. 
Стресът не е полезен за организма и е по-добре да се избягва. Хората, подложени да постоянен стрес, имат високи нива на кортизол в организма си. Това може да ги направи по-нерешителни и несигурни в своите действия.

  За това изолирайте стреса от ежедневието си максимално, за да се чувствате по-добре физически и да сте по-ползотворни в действията си.

Еленски работи


       

     Ако все още не сте разбрали какви страхотни неща ни дава химията, нека продължим с ползите от нея за нашето тяло. Започнах този блог на малко тъжна тематика, но исках да ви покажа, че всяко явление на този свят има своето обяснение, било то научно или просто психологически фактор. Така също и тъгата се поражда от хормоните.

      Много статии твърдят, че само хората имат привилегията да изпитват емоции, да плачат с емоции и да се смеят. Привилегия или не, аз съм готова да го опровергая. Замисляли ли сте се над това кога ние плачем? Когато изгубим някого, когато някой ни нарани или когато ни липсва някой. Но на планетата не сме само ние. Има много теории за съществуването ни, едните за Бог като наш създател, а другите, че сме еволюирали интелигентни примати. А може и всички да са свързани. Аз бих казала, че въобще човекът не е по-различен от една обикновена маймуна. Но да кажем, че ни е създал Бог. Той ни е дал възможността сами да изберем пътя си, да се развием в желаната насока, да изучаваме заобикалящата ни вселена, да се влюбим и да обичаме избрания от нас човек и най-вече възможността да създадем живот. Но когато умираме, ние не плачем. Изпитваме страх, защото не знаем какво има отвъд, но не плачем. Точно, защото сме благодарни за дадената ни възможност да допринесем с нещо на света, да му подарим нещо от себе си и да останем в сърцата на любимите ни хора.
 
     Бог е разпределил всички наши качества в природата, която ни заобикаля. Телепатията при кучетата, когато усещат, че стопанинът им се прибира вкъщи, ориентацията на птиците, които могат да намерят гнездото си през хиляди километри от непознат терен, бързината на хищните котки, с която преследват жертвата си, интелигентността на някои видове маймуни и много други невероятни способности, които животните около нас притежават. Но това, което най – много привлече вниманието ми беше способността на елените да плачат. И то не кога да е, а докато умират. Интересът ми към тази тема беше породен от разказ на моят дядо, който е бил ловец. Ловният сезон в моята страна ежегодно привлича нови ентусиасти да излязат в дивата природа и да застрелят някое красиво по свое си животно. Казва се, че това е естествения подбор, но когато ни е нямало нас – хората, животните сами са успявали да го поддържат, без да се налага ние да ги убиваме. Но така и дядо ми е изпитвал тази тръпка до моментът, в който е видял сълза, отронваща се от окото на елен, застрелян в крака. Сред ловците се знае това негласно правило, че животните трябва да се застрелват в главата, за да е мигновена смъртта и да не страдат. Но има и такива млади неопитни същества, които не ги спазват. За тях е просто парче месо. Та след тази случка дядо ми се е отказал от ловуването.
   
     Този разказ ме накара да се замисля защо еленът е отронил тази сълза точно в този момент. Дали заради болката или защото е усетил, че душата го напуска и вече няма да види красотата на дивата природа, била за него дом. Учените казват, че това са рефлексни сълзи и животните нямат способността на проливат емоционални, но не бих нарекла тази сълза рефлексна…..
         Хората не плачат когато умират, защото нямат способността да видят красотата около себе си в пълния й блясък, както животните я виждат. Затова те плачат когато напускат света, защото знаят, че няма да я видят отново. Това е накарало дядо ми да се почувства виновен и да носи тази сълза в сърцето си до самият край. Това ме накара да вярвам, че животните са по-чисти същества от нас самите, защото са по-близки до природата и тя също чувства тяхната загуба.

Добрият великан

     Питали ли сте родителите си защо сте по – високи от всички деца в класа ви? Или пък сте изпитвали неудобство и притеснение от това, че винаги стърчите с една глава над останалите и всички ви забелязват? Като човек, който е изпитал това напрежение върху себе си, мога да кажа, че никак не е лесно докато си дете. Учителите редовно „случайно“ посочваха мен за изпитване, защото моята глава винаги стърчеше над всички останали и все се набивах на очи в клас.
   
    В тази статия искам да споделя моят опит с децата, които имат така нареченият бърз растеж през пубертета. Всъщност искам да ви кажа, че да си висок изобщо не е лошо. Ами да, винаги стигаш най – високият рафт в магазина. Понякога се налага да се наведеш докато влизаш, за да не си удариш главата в касата на вратата. Но пък и цицините придават цвят в сивото ни ежедневие.
 
    Та сега вече можем да поговорим малко по – сериозно и да споменем причините, които ни позволяват да растем и развиваме нашето тяло. Както и сами може да предположите, това се дължи отново на един много важен за развитието ни хормон, а именно Соматотропин (Соматотропен хормон или наречен още растежен хормон).
 
    Соматотропинът е пептиден хормон. Името му идва от гръцки: сома – тяло и тропи – раста. Той отговаря за растежа на костите като и за белтъчната и въглехидратна обмяна в тялото. Той се отделя от предния дял на хипофизата (аденохипофиза). Научно доказано е, че нивата на соматотропина или растежния хормон намаляват с възрастта. Намаляването продължава до към 25-тата годишнина, а след това дори може да спре.

    Той е отворен за растежа и възстановяването на клетките. Без него, увеличаването на мускулната маса и плътността на костите са невъзможни. Той играе основна роля в поддържането на здравосновно състояние на човешките тъкани, включително мозъка и други жизненоважни органи. 

   
     Основният ефект на хормона е да стимулира преди всичко удължаването на костите, а след пубертета тяхното удебеляване, както и на други тъкани. Растежният хормон може да се причисли също и така наречените стресови хормони. Секрецията му се увеличава при стрес (физически и психически). 

    Два са основните фактора, които допринасят за увеличаване на Соматотропина: силови тренировки и качествения сън. Колкото повече тренираш, толкова по - голямо количество хормон се освобождава по естествен път. Много от спортистите прибягват и до външно приемане на този хормон чрез инжекции. 
     
      Изключително разпространено е схващането, че Соматотропинът е едва ли не "вълшебната пръчка", чрез която буквално ще се преобразите в мускулеста машина. Това схващане се дължи на първо място на огромните професионални културисти, които ежедневно приемат този хормон. Хората вярват, че понеже Соматотропинът е анаболен хормон, то анаболен непременно означава мускули. Но всъщност хормонът на растежа е анаболен за всички тъкани в тялото и само в частност за мускулите. 

      Без да задълбаваме много в научната гледна точка, бих ви дала няколко съвета от собствен опит. А иманно да отделяте време да се наспивате добре и да тренирате, за да поддържате собственият си тонус. Пък и хубавата страна на това да си висок е, че ще можеш да стигаш бурканът с бисквитите, които мама е скрила на най - горният рафт.