Полъх на лудост

Главата празна за човешките проблеми,

но пък търкалят се из нея 

все сложни и на никому ненужни схеми. 

Мислят себе си за професионалисти,

а ако се видят отстрани - същински карикатуристи. 

Вглабени ежедневно в странни и "глобални" размисли и страсти,

а всъщност ровят се ненужно в гъсти тлъсти храсти. 

Живот обсебен и обсебващ,

щракаш с пръсти и изчезва в миг безследно. 

Обърнеш се назад - какво?

Борил си се за благото на друго същество. 

Защо?

За материалните блага?

Или за на простия човек слова?

Браво.

Робът имал избор е дори. 

Разликата в нас на пръсти се брои.

А животът всеки сам ще си го накрои.

Обичаш ли или обичан си си помисли.