Проба 1 2 3

Словата в днешно време 

носят на гърба ни тежко бреме.

Отваряш устни и създаваш шум

без дори да осъзнаваш, че единствено достоен е за някой гюм. 

Аз отново си мълча,

гледам, за съжаление и слушам

слова, пропити с жлъч и злоба.

А всъщност биеш се в гърди

и мислиш се за височайша сноба.

Под тревата залегни

и на червеите пътя проправи. 

На гърбът ми огледало имало уви.

Да видиш колко е цената на думите зловонни

и как ще те препънат като камъни подводни. 

Малката душа подвластна,

неспособна на велики подвизи,

бълва змии и гущери безочливи.

Заставам аз пред вас с отворено сърце

Лице в "леце"

и само чакам злобата душата ви да прегризе.