Чужди нужди

Лутам се из непознати пътища,

обрасли с гъсти храсти и треви.

Спъвам се, оплитам се и пътят ми се противи. 

Размива се земята под краката.

Понякога усещам, че потъвам,

а после пък на непознати брегове изплувам. 

Земя, въздух и вода са цялото ми същество. 

Пропадам, отварям си очите,

тичам бясно и въртя се вЪВ огромно колело. 

Животът е на пълни обороти,

всеки ден се моля стратегията ми да сработи. 

Има хора покрай мен - роботи,

а се чувствам в собствен плен от отговорности. 

Хората сме склонни да чертаем кръгове по картата и да повтаряме едни и същи грешки. 

А всъщност друг ни мести по дъската като пешки. 

Утре е уви неясно,

но от този факт чувствам се прекрасно. 

Взимам си решения от раз 

често и оставям всички вЪВ анфас. 

Някои може да му кажат егоизъм.

Аз пък викам, че е екстремизъм.