Цирк

Всяка сутрин в 7:00 

светват два прожектора от раз.

И влизаш с "бодра" стъпка

в ритъма на твоят роден джаз. 

Тестваш микрофони,

но гласовете тук звучат като развалени грамофони. 

Разпявайки се с гласни струни на горгона,

зърваш в полезрението си силует на фараона. 

Неговите струни мощни

разлайват даже бесовете нощни. 

Обикалят слонове, хипопотами

търсят вана да се топнат рошавите лами. 

Следобед е уви,

а ти тепърва се подготвяш сцената да се взриви. 

В същия момент чуваш някой да крещи. 

Лудницата пълна,

а ти стоиш на сцената безмълвна. 

Мисля си дори има ли изобщо смисъл

да организирам на душата пир,

или по-добре е да избягам 

от възродилия се цирк.