Земя

Ден след ден

на красотата падаш в плен.

Очите сини като мирното небе 

понякога вълнуват се и те като бурното море. 

Косите жълти като слама

мигаш и се чудиш истина ли е или измама.

Красотата е вЪВ тишината на гората,

тихо да запали тя искрата ти в душата. 

Черпим сила от зората,

а вЪВ залезът е простотата. 

Природата е наше отражение 

тя ни учи на търпение. 

Подарила ни е ценното ни зрение,

за да ни избави от падение. 

Нека да запазим тези наши белези,

първоизточник на всичките ни благодетели. 

Строейки мними "жп-прелези"

изкореняваме дълбоки плевели. 

Пластмасовият свят

е лик, подобие на град. 

Нека да не извисяваме глава 

и да помним, че сме наематели на майката ЗЕМЯ.