понеделник, 31 октомври 2022 г.

Отрязани крила


Летим си в облаците необятни.
Досущ сме като птици златни.
А копнеем всъщност за едно, да кацнем в наше си гнездо. 
Да сътворим едно макар и мъничко, но наше си мЕсто.
СЪС покрив от невидима мембрана, а краката за земята здраво криковани, сякаш никога си нямал ти криле. 
Стъпваш по земята плахо, високо вдигайки нозе.
Мила, родна стряхо, затова ли отрязах своите криле? 
Да срещам лицемерие без свян и думи бесни да се леят тъй припряно. 
И ЩО се борим ние? 
За фалшивата усмивка и да ни нарекат на Вие? 
Стъпвам по земята плахо, без цедка на уста - крякам, вия, лая, даже и пищя. 
Разбира се отвътре, да не чуете скръбта.
Отвън съм ангел, но с отрязани крила.

Няма коментари:

Публикуване на коментар