Непривично безразличен

Стоя си аз пред белите листа

и отново мъча се да впрегна прости думи вЪВ слова. 

Но уви не винаги поезията лесно се гради. 

Трябва вЪВ стомаха да ме гъделичка чувство,

превъзбуда да те вдъхнови да създадеш изкуство. 

Тайната е вЪВ тъгата,

липсата и пустотата вЪВ душата. 

А когато вътре в теб я няма светлината, 

посредствено се реят думи и поглъщат се от бездна на забрава. 

Поглеждаш вЪВ очите празни,

които би трябвало да смяташ за умразни. 

Желаеш да опишеш тази пустота

и да осъдиш безличната душа. 

Но думите засядат още неизмислени

и всичките ми рими превръщат се в безсмислени. 

Видиш го живее, съществува и като овца без стадо блее. 

Но огънят в гърдите бледо тлее,

а душата по изминалото време продължава да линее. 

Пише се с емоция.

Така създава се история. 

Но аз създадох тези редове 

и може би стиховете ми ще се докоснат и до следващите векове. 

Дали останал е вЪВ менЕ още отпечатък? 

Дори да е така,

безразличието ще го направи кратък.