Измерването на живота, секунда, две и три.
Изминали са мигом техните съдби.
Чакаш поглед, чакаш стон, но часовникът тиктака, а ти си чакаш още в мрака.
Жадуваме, блянуваме дори за картините несъществували.
А времето минава.
Ние в мисли сме потънали и само скръб остава.
И мислим си, че временно е, ще се промени, но временното вечно е уви.
Мигът си отминава, след него идва втори и надеждата остава си врагът на времето.
Сърцето продължава с вопъл да пищи.
А ти стрелките стиснал си с отчаяни клещи и молиш се временното да се промени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар