Чудейки се пак пред белите листа как да впрегна думи в(ЪВ) слова - ви пиша с лекота.
Трудно бе да именовам на простия човек речта.
Ставаш през деня свидетел на картини безобразни, на някого дори омразни.
Или пък на сцени от театър - комични или драматични.
Но щом затвориш ти очи - започва истинската постановка.
Тя не се нуждае хич от обосновка.
Мисли, блянове съдбовни, леят се из дворите на принцове лъжовни.
Но няма да съм Шекспир, нито Омир, че да пиша за любов.
За нея никога не си готов.
Ще пиша за съдбата, обрекла ме да съм човек и в знак на суетата, оставям мислите ми да се реят в полет лек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар