Сърце

Пиша тези редове с все така туптящото сърце. 

Тупти неспирно във време толкова немирно. 

Но отиваме си ние, момичето с(ъс) русите коси и черните очи, и лудо по душа, в която крие се и мъничко тъга. 

Тъга за близките, които отидоха си безвъзмездно, тъга за изминалото вчера и за идващото утре.

Сърцето тупка. 

А живее ли изобщо или просто си потъва в двете й очи като в(ъв) черна дупка?

Що е то сърцето и дали е толкова проклето, че кара ни в(ъв) облаците да витаем и за небивалици да мечтаем?

Орган е това.

Плът, нагърбена с(ъс) сложната задача да ни движи в света на любовта. 

Любов и мъничко тъга създават красота. 

Странно или не - това е то СЪРЦЕ!