Поглед

Не, не е любовен този поглед.

И не, не е стихотворение за извисяването на душата в полет.

По - скоро е отваряне на сетивата към разликата между красота и грозота. 

Стремейки се да сме красиви в приготовления впускаме се диви, а всъщност красотата бива измерение на нашето съзнание и опит за сравнение. Сравняваме се с друго змийско същество и казваме си ние "Що е повече от нас?"

Възприятие на сетивата спрямо грозотата. 

Аз обаче виждам друго.

Грозен е цветът на нежелана доброта, грозен е светът на споделена самота. Грозен е гневът ми към съществата, обливащи се с блясъкът на "красота". И мисля си сега, с какво виновни са плоските дъна? 

И може би няма да ме разберете.

Умът изплува в плитчините. 

Но нищо, с блясък ще го заличите, а с думи ще го удушите.

Аз си гледам пък безмълвно.

Погледът говори и гневи се стръвно. Но погледът какво е? - възприятие на сетивата спрямо "красотата".