Дихание
Защо не мога да пиша когато се чувствам добре?
Думи не идват щом сърцето диша, запленено в ухание и блянове за един по-хубав живот.
Сърцето диша, а умът ми вее се сред облаци от дим.
Не вижда път, нито посока, а белите листа са овъглени.
Стоейки си пред тях и чудейки се от къде да взема думи, мисля си:
За хубаво стихотворение не се чете. А пише ли се всъщност?
Освен любовните поеми, които също крият в себе си тъгата от несподелена обич. За радостни моменти чел ли си стихотворение?
Доказах моЙта теза.
Сълзи се леят, сърцето плаче,
а химикалката тегловно по бял лист се влачи.
Когато сърцето диша, умът замира, унесен в ударите на душата.
Тогава само словото умира.
Коментари
Публикуване на коментар