Дихание

Защо не мога да пиша когато се чувствам добре? 

Думи не идват щом сърцето диша, запленено в ухание и блянове за един по-хубав живот. 

Сърцето диша, а умът ми вее се сред облаци от дим. 

Не вижда път, нито посока, а белите листа са овъглени. 

Стоейки си пред тях и чудейки се от къде да взема думи, мисля си:

За хубаво стихотворение не се чете.  А пише ли се всъщност? 

Освен любовните поеми, които също крият в себе си тъгата от несподелена обич. За радостни моменти чел ли си стихотворение? 

Доказах моЙта теза. 

Сълзи се леят, сърцето плаче, 

а химикалката тегловно по бял лист се влачи. 

Когато сърцето диша, умът замира, унесен в ударите на душата. 

Тогава само словото умира.