понеделник, 31 октомври 2022 г.

Стая


Четири стени, пропити с множеството на човешките съдби.
Една душа, самотна беше тя.
Загледана вЪВ белите стени шептеше тихо. 
Нашепваше поема за скръб и празнота.
Намериш ли в душата си прозорче да влезе светлина и през него ти да се докосваш до среднощната тъма. 
Тъжно е обаче да гледаш живо същество - с очи ти мига, с ръце ти маха, а отвори ли уста - идва белота. 
Скръбен е животът на нямащите слово. Едни са по природа, други пък с урок печален постигнали са самота. 
Боже мой, живот страдален, моля ти се отмени им змийските езици.
Мимики да гледам на всеобщите критици по-добре от пъчене на знойни и крилати птици. 
Четири стени са, знам, 
Но също крият в себе си безумие и срам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар