вторник, 21 декември 2021 г.

Тишина

Тихо се сипе снегът, а аз както винаги ловя снежинките с поглед. 
Падат една по една в тишината и изчезват за миг в светлина. 
Мисля си...каква красота е навън, красота в тишината. 

Падат снежинки една по една, а ти, зареяна в мисли, мечтаеш за тишина. 
Бродиш из дебри далечни, тягостни мисли и сънища бесни. 
Живееш в заблуда и измъчваш се до полуда. Но ето...
Снегът заваля...
Настана тъма и тъгата ти в миг спря.
Миг на спокойствие, на бездействие, а толкова много неща се случват сега...

Снежинка една докосва те по ръката.
С пареща болка изчезва веднага. 
Поглеждаш вЪВ мрака и питаш се - Това ли е тишината?
Оплита те страстно, омайва те и връхлита те бясно.
Оглеждаш се в нея безмълвно едва.

Снежинките падат, а ти отново зареяна в мисли се чудиш - Защо ми е тишина?

Няма коментари:

Публикуване на коментар