Тихо се сипе снегът, а аз както винаги ловя снежинките с поглед.
Падат една по една в тишината и изчезват за миг в светлина.
Мисля си...каква красота е навън, красота в тишината.
Падат снежинки една по една, а ти, зареяна в мисли, мечтаеш за тишина.
Бродиш из дебри далечни, тягостни мисли и сънища бесни.
Живееш в заблуда и измъчваш се до полуда. Но ето...
Снегът заваля...
Настана тъма и тъгата ти в миг спря.
Миг на спокойствие, на бездействие, а толкова много неща се случват сега...
Снежинка една докосва те по ръката.
С пареща болка изчезва веднага.
Поглеждаш вЪВ мрака и питаш се - Това ли е тишината?
Оплита те страстно, омайва те и връхлита те бясно.
Оглеждаш се в нея безмълвно едва.
Снежинките падат, а ти отново зареяна в мисли се чудиш - Защо ми е тишина?
Няма коментари:
Публикуване на коментар