Самотна беше тя.

Самотна скиташе се из света. 

Хора всякакви...хора "някакви".

Тя беше там и винаги ще бъде, с огнени коси и парещи сълзи.

Копнежи всякакви за блянове несъществуващи. 

Копнежи някакви за по-доброто утре.

Живот ли е това или гротескно съществуване? 

Въпрос, отекващ в битието...

Думи празни, изречени в лъжи.

Това сме ние, мижави глупци.

Живеем ден за ден, обляни в ежедневните проблеми и тайничко мечтаем.

А за какво ли? 

И ние самите не знаем...

Тя беше там и винаги ще бъде,

Копнеейки отново да срещне нечий поглед.

Сърце да трепне, 

пламък да запали и в него да гори.

Самотна беше тя...