Монета

Живеем в свят на материалните блага,

а всъщност в душите ни царува нищета . 

Прехвърчат гарвани самотни

и грачат грозно, както казал е веднъж поетът. 

А аз като никому позната мнима “поетеса” 

опитвам се да дам на думите криле 

и да ги впрегна вЪВ играта на основната пиеса. 

Пиесата на живия живот, 

вЪВ който всички борим се за свещения кивот. 

Нека да се върнем към основната ни тема

и на главите си да сложим шлема, впускайки се във война. 

Война на словосъчетания и изграждане на моЙте словоизлияния. 

Животът си тече и борим се сЪС него и за него. 

“И сам войнът е войн”,

но самотен, тъжен и гротеск. 

Пречупва се от огън, прекършва се със стон, отекващ в тишината. 

А понякога в борбата е добре дошла подадена ръка. 

Изходът все още е неясен, 

а пътят ни остава си все толкова опасен.

Но рамо за упора дори и в тишината, 

кара те да забравиш всякаква умора. 

Слънцето не може без луната

и куклата без своя кукловод. 

Движат се в хармония 

и създават тяхна беззвучна симфония. 

Може да са до болка различни, 

но обединява ги едно - това, че и двамата не са си безразлични, отопични и най-вече безгранични. 

Отплеснахме се от идеята за материалност 

и вкарахме мухата за социалност. 

Монетата е с две лица,

избори на две свързани сърца. 

Ези или Тура? 

Отговорът олицетворява се в живия живот без цензура.