Усмивка

Усмихват се безизразни лица,

но в душата им уви настанала е пустота. 

Усмихваме се в отговор на комплимент

или пък е просто за акцент. 

С усмивка крием неудобство, 

сЪС усмивка обричаме и себе си на робство. 

Усмивката различна е уви.

И не вЪВ кривотата на едни крилати устни, 

а очите се чатат като големи черни дупки. 

И ето пак оглеждаме се в чуждите очи - големи, кръгли като огледало.

ВЪВ тях отново времето е спряло. 

Дори да грее най-голямата усмивка

с перлени зъбци и устни, по-големи от гърди,

ъгълчето на окото не е ли свито, 

значи вЪВ душата ти зимува нещо скрито. 

С усмивка или не е без значение. 

Да гледаме света с отворено сърце е нашето знамение.