Огледало

Погледът е нещо специфично,

особено когато вперен е вЪВ мен критично. 

Но критиката не от поглед произлиза, 

а от простотата в нисшата душевна криза. 

Гледа отстрани

докато змии и гущери мълви. 

Шумът е израз на падение

и води само до забвение. 

Но пък заразен е уви,

оплита другите овци

със своето злокобно си лъчение. 

Но дори и смело те да изразяват тяхното клеймо, 

когато срещат погледът ответен губят “словодар”

и спират да се правят на жътвар. 

Увенчават мълчанието си сЪС усмивка,

а на мозъка се появява нова кривка. 

Разбрали или не,

това е тъжното ни съществуване. 

Оглеждаме се в чуждите очи, 

но малцина намират се сЪС пълните души. 

Останалите поразени от двуличие, 

тях ще наградим сЪС безразличие. 

Като две лица вЪВ огледало,

едното свети, другото е спряло.