Без следа

Вярваш или не,

дори това въпрос ли е?

Ходиш по следи

и оглеждаш се през чужди погледи.

Копираш сякаш сЪС индиго

мисъл, визия и ствол на всекиго. 

Но корените липсват тук уви.

Стадото в единодушен глас едно и също си мълви. 

Гледа то през поглед еднотипен,

вярва в идеалите на свят, граничещ с ироничен. 

Пусни една неистина в мъглата

и наблюдавай с потрес как брат брата си предава

и забравя ценното, превръщайки го в плява.

Вярата насляпо тежка участ е

влачеща те към злокобната си паст. 

Отворете си очите

и своят път се постарайте сами да накроите.

С боичките рисувайте си собствени картини

и със срички градете думи по-значими. 

Стъпвайте по неотъпкани пътеки

и постройте свои топли стрехи. 

Нестандартни, диви и сЪС поглед врящ,

от страст и огън винаги кипящ. 

Живей за своя сметка

и събуждай се сЪС мисълта за утрешната гледка. 

Тогава ще си повече човек,

обичайки света,

дори и без следа.