Невидим

Момичето сЪС русите коси и тъмните очи.

Така ме определят мен.

Но всъщност в погледа ми все навред мъгли се стелят. 

Виждаш ме усмихната, добра.

Но какво се крие под невидимата топлота?

Е, няма да ти кажа...

Невидимото видимо било уви,

но не и за плоските души. 

С поглед казвам всичко, 

думите излишни са дори. 

Желание да има искрено да си мълчим.

Да се гледаме в очите, прозорци на съдбата

и да си четем душите докато подкосят ни се краката. 

Иска ми се много да спра да съдя строго. 

Обичам да ме подценяват,

да ме лъжат и злоупотребяват. 

Ала мен не може да ме накърняват. 

Гледам си сЪС поглед ту спокоен, ту зловещ. 

Ала усмивката прикрива всяка лумнала вЪВ пламъците свещ.